Dimitar Dimitrov (writer) explained

Dimitar Dimitrov (born in 1937 in Chrisa near Aridaia, Pella regional unit, Greece) is a Macedonian politician (minister and diplomat), scientist (professor in philosophy), writer.

Dimitrov was the Minister of Culture (1991 – 1992) and the Minister of Education (1998 – 1999) of the Republic of Macedonia,^[1] the Ambassador (2000 – 2003) of the Republic of Macedonia to Russia and Belarus.

He has a reputation for being a Bulgarophile intellectual in his country.^{[2] [3]} Dimitrov claims that there was a process of de-Bulgarization in the 20th century on the territory of North Macedonia.^[4]

Dimitrov is an author of philosophical, political and children's books. He published 3 books with short stories for children: "Shepherd boy" (1960), "Goodbye, childhood" and "When we are children" (1962).^[5]

References

1. http://www.sobranie.mk/default.asp?ItemID=81DF216AE52D0B468F65D85742CE52A3 Димитар Димитров - Sobranie na Republika Makedonija
2. Web site: Јован Павловски. Анахронизмите на гласноговорникот на необугарштината, Дневник, 18 март 2006. . 2008-08-25 . https://web.archive.org/web/20160304030958/http://star.dnevnik.com.mk/?pBroj=1584&stID=967 . 2016-03-04 . dead.
3. Web site: Милован Стефановски. Писатели, министри и бугарофили, Дневник, 26 jуни 1999. . 2008-08-25 . https://web.archive.org/web/20110707055937/http://vmro.150m.com/ms2/dn2606_9.html . 2011-07-07 . dead.
4. "Най-големият грях на македонците беше че бяха българи и че Европа, чрез Гърция и Сърбия не им позволи да продължат да го бъдат. Да се предадат ли? От Дамян Груев до Мисирков, от Христо Узунов до Стоян Мишев, от Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров кърви и се разпъва един народ. Как да избягаш от този грях, който представява твоята същност, това което си самият ти? Ние, македонската нация, сме резултат и съвременен продукт на тази драма, нямаме причина да се срамим от себе си, от дванадесетвековната етнобиография под „номиналното обозначение“ българи. Срамът е на Европа, най-вече на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария; на Сърбия и Гърция затова, че един народ, който е удържал половин милениум под турско политическо робство и още толкова, че и повече под гръцка духовна доминация, го разпокъсаха поради собствени егоистични стратегии, на дял от него инжектирайки му гръцкия и сръбския шовинизъм, „възпитавайки“ го да си намрази името и рода.“ Димитров, Димитар. Името и умот, Скопje, 1999, p. 225-243; Димитров, Димитър. Името и умът, София 1999, p. 6
5. Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 684 (Drugovac, Miodrag. History of the Macedonian literature 20th century, Skopje 1990, p. 684).